САМОЗАПÀЗВАМ СЕ, -аш се, несв.; самозапàзя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Книж. Самосъхранявам се. Българите чрез черковната си независимост бленуват да се самозапазят като народ, като самостойно цяло, а не като съставна част от друго, чуждо за тях единство. М. Арнаудов, ЖТИ ІІ, 178. Много беди са ни сполитали, но винаги народът ни е намирал в себе си сили и средства да се самозапази. СбДПГСР, 175. Тази самобитност е основата на всяко развитие, в нея се крият жизнените сили на народа. В нея той проявява себе си, чрез нея се самозапазва и възражда. ОП, 1936, кн. 10, 395. Микробът е във висша степен безпощаден; за него всяко средство е позволено, стига то да спомага в постигание на целта му – за да се самозапази. Здрав., 1887, бр. 9, 60.